Къщичката

Ее, дълъг ще бъде този пост... Чудя се откъде да започна.
Ами най-добре май от началото ;)

Когато бях между 5 и 7 клас, не помня кой точно, в нашето училище за пръв път дойде преподавател от Корпуса на Мира - една много сладка американска дамичка, с която веднага се сприятелих. Разменяхме си най-различни подаръчета - моите ги пазя и до днес, а след като замина, започнахме да си пишем. Но не по и-мейл, макар че и там разменяхме по някоя приказка, а по прекрасната реална поща. И тя не спираше да ми праща картички, плакатчета, стикери - и то по много, винаги в големи пликове или направо пакети... Аз обикновено и пишех писма, придружени с по някоя купена картичка, но все ми се струваше, че трябва да и изпратя и подарък, въпреки че бях сигурна, че няма да и подаря нещо, което да не може да намери в Америка. Но все пак отидохме с майка ми и избрахме един комплект малки кошнички, много кокетни. Обаче колетът продължаваше да ми изглежда празен и реших да направя нещичко... От малка все ме сърбят ръцете да творя, но така и нямах търпението да положа малко труд в рисуването, нямаше да ми е много трудно - все пак и мама, и тати рисуват много (някой път дано не забравя да покажа нещо тяхно). Та все ми се правеше нещо, обаче не намирах точно какво. Най-много ми доставяше удоволствие да режа, лепя и съчетавам, както и да шия разни дребни нещица, например кесийки за монети, портмонета (но не и дрехи за кукли, хаха, мразех кукли).

Ох, много се отплеснах... Седнах значи и направих една къщичка, която се сгъва и се слага в плик, а покривът и е наполовина изрязан, за да се вижда вътре. Имаше вратичка и прозорче с перденца (направени между другото от плат, от който бяха и пердетата вкъщи), а отвътре имаше разни неща, нарисувани по стените - мебели, предметчета...
И стигаме до наши дни, когато веднага, щом видях предизвикателството на Елшите, се сетих за тази къщичка - най се радвам, че в предизвикателствата никога няма ограничение, тъй като това не е точно картичка, макар че предвидливо оставих място да бъде надписана...

Бавих се доста, защото правих елементите бавничко, а и исках да стане по-добро от оригинала. Днес уж съм готова, но пак гледам, че има дефекти - щях да слагам панделки на перденцата, а сега малко ще ми е трудно... Камина има, ама комин не можах да измисля как да инсталирам, така че да е на място. Исках да сложа над вратата табелка "Home sweet home", но все не мога да направя подходящия надпис... Абе, сигурно ще се хвана да я дооправя вбъдеще, но засега нямах търпение да я споделя, а и не исках да изпусна поредния срок за предизвикателство.

Ами това е от мен, ето няколко снимки и.... надявам се да не съм ви отегчила много с обясненията си :)

(Не успях да намеря никъде по-хубав фон за къщичката от доброто старо родопско одеало ;) )

(ето така се сгъва и се побира в плик)

P.S. Мойто мъжле, като ме видя какво правя този път, обърна значително повече внимание на процеса на работа... Строителен инженер е все пак, не пропусна да обсъди покрива, стряхата, липсващите ми греди и прочие... ;)