"From the moment we enter this life we are in the flow of it. We measure it and we mock it, but we cannot defy it. We cannot even speed it up or slow it down. Or can we? Have we not each experienced the sensation that a beautiful moment seemed to pass toо quickly, and wished that we could make it linger? Or felt time slow on a dull day, and wished that we could speed things up a bit?"
~
"It's a strange thing, but when you are dreading something, and would give anything to slow down time, it has a disobliging habit of speeding up."



вторник, 7 септември 2010 г.

Къщичката

Ее, дълъг ще бъде този пост... Чудя се откъде да започна.
Ами най-добре май от началото ;)

Когато бях между 5 и 7 клас, не помня кой точно, в нашето училище за пръв път дойде преподавател от Корпуса на Мира - една много сладка американска дамичка, с която веднага се сприятелих. Разменяхме си най-различни подаръчета - моите ги пазя и до днес, а след като замина, започнахме да си пишем. Но не по и-мейл, макар че и там разменяхме по някоя приказка, а по прекрасната реална поща. И тя не спираше да ми праща картички, плакатчета, стикери - и то по много, винаги в големи пликове или направо пакети... Аз обикновено и пишех писма, придружени с по някоя купена картичка, но все ми се струваше, че трябва да и изпратя и подарък, въпреки че бях сигурна, че няма да и подаря нещо, което да не може да намери в Америка. Но все пак отидохме с майка ми и избрахме един комплект малки кошнички, много кокетни. Обаче колетът продължаваше да ми изглежда празен и реших да направя нещичко... От малка все ме сърбят ръцете да творя, но така и нямах търпението да положа малко труд в рисуването, нямаше да ми е много трудно - все пак и мама, и тати рисуват много (някой път дано не забравя да покажа нещо тяхно). Та все ми се правеше нещо, обаче не намирах точно какво. Най-много ми доставяше удоволствие да режа, лепя и съчетавам, както и да шия разни дребни нещица, например кесийки за монети, портмонета (но не и дрехи за кукли, хаха, мразех кукли).

Ох, много се отплеснах... Седнах значи и направих една къщичка, която се сгъва и се слага в плик, а покривът и е наполовина изрязан, за да се вижда вътре. Имаше вратичка и прозорче с перденца (направени между другото от плат, от който бяха и пердетата вкъщи), а отвътре имаше разни неща, нарисувани по стените - мебели, предметчета...
И стигаме до наши дни, когато веднага, щом видях предизвикателството на Елшите, се сетих за тази къщичка - най се радвам, че в предизвикателствата никога няма ограничение, тъй като това не е точно картичка, макар че предвидливо оставих място да бъде надписана...

Бавих се доста, защото правих елементите бавничко, а и исках да стане по-добро от оригинала. Днес уж съм готова, но пак гледам, че има дефекти - щях да слагам панделки на перденцата, а сега малко ще ми е трудно... Камина има, ама комин не можах да измисля как да инсталирам, така че да е на място. Исках да сложа над вратата табелка "Home sweet home", но все не мога да направя подходящия надпис... Абе, сигурно ще се хвана да я дооправя вбъдеще, но засега нямах търпение да я споделя, а и не исках да изпусна поредния срок за предизвикателство.

Ами това е от мен, ето няколко снимки и.... надявам се да не съм ви отегчила много с обясненията си :)


(Не успях да намеря никъде по-хубав фон за къщичката от доброто старо родопско одеало ;) )













(ето така се сгъва и се побира в плик)




P.S. Мойто мъжле, като ме видя какво правя този път, обърна значително повече внимание на процеса на работа... Строителен инженер е все пак, не пропусна да обсъди покрива, стряхата, липсващите ми греди и прочие... ;)

11 коментара:

  1. Hi Dorka,
    I'm so sorry I can't read your blog but I am so happy you'll take part in The Butterfly Effect and thank you! Could you please send your email address to me? Mine is twodressesstudio@shaw.ca

    ОтговорИзтриване
  2. Поздрави,Дорче,много хубаво си описала процеса от преди,та досега!Home,sweet home!Успех ти желая!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Хихихи,чудничко,браво,брвооо,а това със сърчицето е прелестно!!!!

    ОтговорИзтриване
  4. Теди, мила - първо страхотен пост, с интерес го прочтох и препрочетох.....А накрая се и смях от сърце на писанията ти за съпруга... А картичката ти е уникално и неповторимо творение - така се радвам, че го показа и сподели! Много ми хареса и може и аз някой ден да ти открадна идейката и да направя нещо такова.....обичам тези сложни разгъвки във вид на картички.
    Продължавай - показваш чудни неща, дано го правиш почесто, че да се радваме всички на прелестите ти!

    ОтговорИзтриване
  5. Как обичам такива мили, сантиментални истории :).
    Прекрасна къщичка! Като че цяло едно детство е побрано в нея :).

    ОтговорИзтриване
  6. Къщичката е страхотна и много истинска!А поста ти - увлекателен!Така, че не се тревожи, че е дълъг!

    ОтговорИзтриване
  7. Лелелелелеле, голяма играчка, ама пък си струва. Страхотен проект и е толкова мило от твоя страна. Като се сетя аз колко обичах да пращам писма, много хубаво, че поддържате връзка по този начин :-)

    ОтговорИзтриване
  8. Ихаааа, колко много коментари за толкова кратко време... Много благодаря на всички, най-вече за това, че сте оценили историйката :) Сега колкото пъти погледна към снимките, толкова повече несъвършенства и виждам на тази къщурка и понеже обикновено обичам да отлагам нещата и накрая да не ги свършвам изобщо, обещавам и пред себе си, че това ще бъде довършено!

    P.S. Дани, мойто мъж още не ми е съпруг, макар че така си живеем от бая време вече ;) Ама чакаме всеки да се изучи и понеже реших да пиша магистратура, всичко бива избутано напред във времето... :)

    ОтговорИзтриване
  9. Великолепна къщичка, Дора! :)Много ми харесват детайлчетата и как всяко нещичко си има място! :)
    Браво и за идеята за сгъване и за реализацията :) Страхотна е!

    Благодаря ти за участието при Елшите:)

    ОтговорИзтриване