"From the moment we enter this life we are in the flow of it. We measure it and we mock it, but we cannot defy it. We cannot even speed it up or slow it down. Or can we? Have we not each experienced the sensation that a beautiful moment seemed to pass toо quickly, and wished that we could make it linger? Or felt time slow on a dull day, and wished that we could speed things up a bit?"
~
"It's a strange thing, but when you are dreading something, and would give anything to slow down time, it has a disobliging habit of speeding up."



понеделник, 20 септември 2010 г.

Дааааа!!!

Скъпи момичета (и момче), съвсем набързо минавам, за да споделя две хубави новини - бях приета магистратурата, която исках, на първо класиране при това ;) И освен това ме одобриха за едно много хубаво работно място, за която не беше сигурно, че ще ме вземат на половин работен ден (заради ученето), но днес разбрах, че и това ще стане :))))) Толкова съм превъзбудена от тия две неща... Така че това е от мен засега, обичам ви :)))))

вторник, 7 септември 2010 г.

Къщичката

Ее, дълъг ще бъде този пост... Чудя се откъде да започна.
Ами най-добре май от началото ;)

Когато бях между 5 и 7 клас, не помня кой точно, в нашето училище за пръв път дойде преподавател от Корпуса на Мира - една много сладка американска дамичка, с която веднага се сприятелих. Разменяхме си най-различни подаръчета - моите ги пазя и до днес, а след като замина, започнахме да си пишем. Но не по и-мейл, макар че и там разменяхме по някоя приказка, а по прекрасната реална поща. И тя не спираше да ми праща картички, плакатчета, стикери - и то по много, винаги в големи пликове или направо пакети... Аз обикновено и пишех писма, придружени с по някоя купена картичка, но все ми се струваше, че трябва да и изпратя и подарък, въпреки че бях сигурна, че няма да и подаря нещо, което да не може да намери в Америка. Но все пак отидохме с майка ми и избрахме един комплект малки кошнички, много кокетни. Обаче колетът продължаваше да ми изглежда празен и реших да направя нещичко... От малка все ме сърбят ръцете да творя, но така и нямах търпението да положа малко труд в рисуването, нямаше да ми е много трудно - все пак и мама, и тати рисуват много (някой път дано не забравя да покажа нещо тяхно). Та все ми се правеше нещо, обаче не намирах точно какво. Най-много ми доставяше удоволствие да режа, лепя и съчетавам, както и да шия разни дребни нещица, например кесийки за монети, портмонета (но не и дрехи за кукли, хаха, мразех кукли).

Ох, много се отплеснах... Седнах значи и направих една къщичка, която се сгъва и се слага в плик, а покривът и е наполовина изрязан, за да се вижда вътре. Имаше вратичка и прозорче с перденца (направени между другото от плат, от който бяха и пердетата вкъщи), а отвътре имаше разни неща, нарисувани по стените - мебели, предметчета...
И стигаме до наши дни, когато веднага, щом видях предизвикателството на Елшите, се сетих за тази къщичка - най се радвам, че в предизвикателствата никога няма ограничение, тъй като това не е точно картичка, макар че предвидливо оставих място да бъде надписана...

Бавих се доста, защото правих елементите бавничко, а и исках да стане по-добро от оригинала. Днес уж съм готова, но пак гледам, че има дефекти - щях да слагам панделки на перденцата, а сега малко ще ми е трудно... Камина има, ама комин не можах да измисля как да инсталирам, така че да е на място. Исках да сложа над вратата табелка "Home sweet home", но все не мога да направя подходящия надпис... Абе, сигурно ще се хвана да я дооправя вбъдеще, но засега нямах търпение да я споделя, а и не исках да изпусна поредния срок за предизвикателство.

Ами това е от мен, ето няколко снимки и.... надявам се да не съм ви отегчила много с обясненията си :)


(Не успях да намеря никъде по-хубав фон за къщичката от доброто старо родопско одеало ;) )













(ето така се сгъва и се побира в плик)




P.S. Мойто мъжле, като ме видя какво правя този път, обърна значително повече внимание на процеса на работа... Строителен инженер е все пак, не пропусна да обсъди покрива, стряхата, липсващите ми греди и прочие... ;)

петък, 3 септември 2010 г.

Diamond-fold card + плик/кутийка

Ето първото ми участие в новото предизвикателство на Двете елши - Нестандартно сгъваща се картичка. По-нататък ще правя и по-оригинални, но ето първата:




И тъй като стана доста обемна, реших да и направя плик или по-скоро кутийка, в която да се побере:






Докато правех кутийката, изобщо не се замислих как ще се закопчава... Затова реших, че ще се връзва с панделка, но се оказа, че нямам подходящия цвят, затова ще пусна нова снимка, щом си купя подходяща.

сряда, 1 септември 2010 г.

Есенно е вече

Да, да. Цяло лято нищо не съм писала, но това не значи, че нищо не съм правила - просто исках да намаля до минимум времето пред компютъра, като знам, че после ще ми се налага да съм винаги там, а освен това апаратът ми беше повреден и не можех да си снимам картичките. Правих обаче доста и сега ще покажа някои от тях, за да се отчета за времето, в което отсъствах ;)

Тъй като не мога изведнъж да вляза в крак с актуалните предизвикателства, не съм правила картички за тях, с изключение на първата, тъй като случайно отворих линка с предизвикателството. Тези дни обаче почвам :)

С тази ще участвам в CCEE1034:
I will participate in CCEE1034 with this one:


А тези правих просто защото ми се правеше, не се гордея с повечето, но признавам, че напоследък много обичам да правя квадратни картички и май най ми се получават ;)



Извинявам се за качеството на снимките, засега нямам възможност да ги обработя както трябва.
Сега ще гледам да наваксам това-онова, като разгледам познатите блогове :)

понеделник, 19 юли 2010 г.

Още една врата оставих зад гърба си...

И така... току-що затворената врата е зад мен, а пред мен има хиляди... Скоро трябва да избера :)

Но сега все още съм в едно такова състояние на релаксация, че чак не вярвам, че всичко мина. Вече официално съм завършил бакалавър по Унгарска филология (май не бях казвала какво уча), при това зубър - с шестици на писмен и устен държавен изпит :) (че защо пък да не се похваля :Р). Сега удрям няколко дена заслужена почивка, че в последно време нито спях, нито се храних като хората... Ще погледам малко филми, ще излизам вечер с приятели и така...

И картички ще започна да правя скоро пак, даже съм си купила и нови материали и само ме чакат да ги разопаковам... Но засега още не мога да се концентрирам, при положение, че главата ми все още може да избухне от толкова морфология, синтаксис (който между другото много обичам и ми се падна на изпита), историческа граматика, лексикология и семантика, фонетика и фонология... че и ужасната унгарска литература ей така, между другото.
Сигурно ако ме попитат насън, все още ще мога от раз да изрецитирам някоя тема, хахаха :D

И тъй... оттеглям се да гледам някое филмче, да побъбря с някого вече не за изпити и изобщо да се поотпусна малко :) Благодаря на всички, които ми пожелаха успех - не ви разочаровах ;)

Хубав ден на всички и много, много усмивки ви пожелавам!

/тази снимка направих през първата седмица на първия си семестър от първата си година в университета, от терасата на стаята ми в Студ. град - много си я обичам, въпреки че в единия ъгъл се вижда и част от крака ми, хихи/

Теди/Дорка

вторник, 13 юли 2010 г.

Имам си първа награда :)))))))

Юхуууууууу, и аз вече си имам наградка :) И понеже ми е първичка, веднага ми става най-любима завинаги :) За нея мога да благодаря на Силвия (siskus) /а сега и Peppitta - отново благодаря!!!/- имаш ужасно много целувки от мен :* :* :*

Ето я и нея:


И сега имаме и условия:

1.Ако имате възможност покажете или разкажете за картичката, за която сте отделили най-много време...

Ами ако броим картичките, които съм правила, откакто съм тук, със сигурност без да се замислям това е Картичката без край:


2.А картичката, направена буквално на един дъх..

Хммм... Преди съм правила ужасно много неща за кратко време, но просто ги нямам снимани... Но се сещам за една квадратна малка картичка, която направих доста скоростно и почти веднага отиде за подарък. Беше в лилавата гама и се състоеше от различни парченца хартия + разни лентички и едно-две цветенца... Жалко, че няма как да я покажа :)

3. Да предам наградата на 10 блога... Амииии, трудно ще ми е, защото всички, които следвам тук, имат по доста награди вече и ако трябва да проверявам всекиго какво има и какво няма, ще стане доста сложно. А и хич не обичам да избирам, така че предлагам който иска, да се чувства награден от мен ;)

Днес ходих на приключения, свързани с университетската бюрокрация, но в края на краищата денят си беше ползотворен, защото спасих една колежка от доста сериозна беда, която можеше да и се случи, ако не бях свършила дадената работа... Така че съм доволна от себе си - извърших едно наистина добро дело :)))) И сега колежката обеща да ме черпи леденостудени бири след взимането на изпитите ;) Ух, пак за тия изпити говоря, хич не ми е хубава тази тема, а и само отегчавам хората, но това е положението... Другата седмица вече ще съм чисто нова и заредена за предизвикателства, а вратата ми ще бъде отворена за музите :) Хихи, хайдеее, заминавааааам :)

петък, 9 юли 2010 г.

Съвсем набързо ;)

Привет :)
Както споменах, в момента уча за държавен изпит и затова нямам кой знае колко време да направя нещо, което да си струва. Най-много ако седна да направя някоя картичка, после да отиде на боклука и само да се ядосвам... Днес обаче, когато реших да направя кратка пауза за почивка, се сетих, че като малка много обичах да правя оригами и отдавна не бях пробвала. Потърсих малко и намерих клипче с нещо точно като за мен - не само че сгъваш, сгъваш, сгъваш, но и се трансформира ;)

Става въпрос за една класическа на вид розичка, която обаче се сгъва и става на кубче :)

Може би дори за краткото време, през което бях тук, вече е направило впечатление, че си падам по нестандартните неща - все нещо трябва или да изскочи отнякъде, или да се промени по някакъв начин... Та ето въпросният ми първи опит с тази розичка, направих я от обикновена цветна хартия, но когато се усъвършенствам, ще издиря и други неща и ще се опитам да ги променям по своему, така че да изглеждат по-красиви ;)


И като стана въпрос за нестандартни неща, преди няколко дена си бях направила една картичка,  която пак е по-различна от другите, но я сметнах за недовършена и след това съвсем забравих да я довърша. Малко след това, обаче, я погледнах пак и вече ми изглеждаше добре, та реших да я споделя ;)


Това е то от мен, връщам се към ученето и ще се завърна подобаващо след около седмица ;)

петък, 25 юни 2010 г.

Торта в картичка

Ето ме отново - доста време нищо не съм публикувала, знам. Но понякога на човек просто не му се занимава с нищо, а и вече споменах, че не съм от хората с голямо търпение и постоянство.
Факт е обаче, че просто обичам да си правя разни нещица и това, че не винаги ги споделям, не означава, че съм спряла ;)

Ето тук например ще споделя една картичка, която моя близка ми поръча за рожден ден. Вече отдавна ми се искаше да пробвам и нещо такова и отново дойде подходящ момент за това :) Така че се хванах в ръце, рязах, мерих, лепих и горе-долу се получи - картичка за рожден ден с торта в нея :) Отново правя първи опит с тази, така че не е особено изпипана, но мисля, че хората бяха доволни...

Тъй като особеността на картичката е при нейното отваряне, не се постарах твърде много отвън (т.е. това си е почти един цял лист, с изключение на панделката и две лентички):



Ето как изглежда, преди да е напълно отворена...



И... та-даааааам!



Не успях да направя хубава снимка отблизо, преди да я дам, затова прилагам тази от преди да я довърша:



Доста натруфено се получи в края на краищата и беше по-подходящо за дете, но моята приятелка много я хареса и направо си я взе :)

вторник, 22 юни 2010 г.

Изящните панделки :)

Днес си получих наградата от Двете Елши - този невероятен комплект панделки - благодаря ви още веднъж и въпреки че хич не ми се иска да ги режа, защото са толкова прекрасни, ще гледам скоро да използвам поне единия вид :)

четвъртък, 17 юни 2010 г.

Картичка без край...

Здравейте :)

Това е картичката, с която ще участвам в новото предизвикателство на Двете Елши - Картичка за рожден ден. Признавам си, не съм измислила аз конструкцията на картичката, но от почти година искам да я направя и ето ти повод :)

Така наречената "Картичка без край" се отваря и отваря буквално без да има край :) Тук ще покажа снимки на картичката в различни етапи от отварянето и дано да стане ясно какво всъщност се получава. Ще се опитам да направя видео, защото така най-лесно би се видяло колко е забавен този вид картички, но нищо не обещавам, защото нямам добра техника подръка :(

Ето и картичката:






/тук (горе) дизайнът не е много красив, знам, но с тази част приключвах картичката и вече се бях поизморила, съответно и музата ми явно е отишла да почива :(/












При всяко отваряне и от задната страна на картичката се образува картинка, но реших да не слагам чак толкова много снимки :) Евентуално ще се види, ако успея да направя хубаво видео :)

Не съм оставила място за надписване на пожелания, но винаги има и този вариант :)

П.П. Простете, ако на места си личи нещо замазано или оцапано, но се оказа, че производството на една такава картичка е много пипкава работа, а аз я правя за пръв път :)

Ето и клипчето, забавих го малко, за да се вижда по-добре. Качеството е лошо, но поне става ясно за какво иде реч ;)