"From the moment we enter this life we are in the flow of it. We measure it and we mock it, but we cannot defy it. We cannot even speed it up or slow it down. Or can we? Have we not each experienced the sensation that a beautiful moment seemed to pass toо quickly, and wished that we could make it linger? Or felt time slow on a dull day, and wished that we could speed things up a bit?"
~
"It's a strange thing, but when you are dreading something, and would give anything to slow down time, it has a disobliging habit of speeding up."



понеделник, 20 септември 2010 г.

Дааааа!!!

Скъпи момичета (и момче), съвсем набързо минавам, за да споделя две хубави новини - бях приета магистратурата, която исках, на първо класиране при това ;) И освен това ме одобриха за едно много хубаво работно място, за която не беше сигурно, че ще ме вземат на половин работен ден (заради ученето), но днес разбрах, че и това ще стане :))))) Толкова съм превъзбудена от тия две неща... Така че това е от мен засега, обичам ви :)))))

вторник, 7 септември 2010 г.

Къщичката

Ее, дълъг ще бъде този пост... Чудя се откъде да започна.
Ами най-добре май от началото ;)

Когато бях между 5 и 7 клас, не помня кой точно, в нашето училище за пръв път дойде преподавател от Корпуса на Мира - една много сладка американска дамичка, с която веднага се сприятелих. Разменяхме си най-различни подаръчета - моите ги пазя и до днес, а след като замина, започнахме да си пишем. Но не по и-мейл, макар че и там разменяхме по някоя приказка, а по прекрасната реална поща. И тя не спираше да ми праща картички, плакатчета, стикери - и то по много, винаги в големи пликове или направо пакети... Аз обикновено и пишех писма, придружени с по някоя купена картичка, но все ми се струваше, че трябва да и изпратя и подарък, въпреки че бях сигурна, че няма да и подаря нещо, което да не може да намери в Америка. Но все пак отидохме с майка ми и избрахме един комплект малки кошнички, много кокетни. Обаче колетът продължаваше да ми изглежда празен и реших да направя нещичко... От малка все ме сърбят ръцете да творя, но така и нямах търпението да положа малко труд в рисуването, нямаше да ми е много трудно - все пак и мама, и тати рисуват много (някой път дано не забравя да покажа нещо тяхно). Та все ми се правеше нещо, обаче не намирах точно какво. Най-много ми доставяше удоволствие да режа, лепя и съчетавам, както и да шия разни дребни нещица, например кесийки за монети, портмонета (но не и дрехи за кукли, хаха, мразех кукли).

Ох, много се отплеснах... Седнах значи и направих една къщичка, която се сгъва и се слага в плик, а покривът и е наполовина изрязан, за да се вижда вътре. Имаше вратичка и прозорче с перденца (направени между другото от плат, от който бяха и пердетата вкъщи), а отвътре имаше разни неща, нарисувани по стените - мебели, предметчета...
И стигаме до наши дни, когато веднага, щом видях предизвикателството на Елшите, се сетих за тази къщичка - най се радвам, че в предизвикателствата никога няма ограничение, тъй като това не е точно картичка, макар че предвидливо оставих място да бъде надписана...

Бавих се доста, защото правих елементите бавничко, а и исках да стане по-добро от оригинала. Днес уж съм готова, но пак гледам, че има дефекти - щях да слагам панделки на перденцата, а сега малко ще ми е трудно... Камина има, ама комин не можах да измисля как да инсталирам, така че да е на място. Исках да сложа над вратата табелка "Home sweet home", но все не мога да направя подходящия надпис... Абе, сигурно ще се хвана да я дооправя вбъдеще, но засега нямах търпение да я споделя, а и не исках да изпусна поредния срок за предизвикателство.

Ами това е от мен, ето няколко снимки и.... надявам се да не съм ви отегчила много с обясненията си :)


(Не успях да намеря никъде по-хубав фон за къщичката от доброто старо родопско одеало ;) )













(ето така се сгъва и се побира в плик)




P.S. Мойто мъжле, като ме видя какво правя този път, обърна значително повече внимание на процеса на работа... Строителен инженер е все пак, не пропусна да обсъди покрива, стряхата, липсващите ми греди и прочие... ;)

петък, 3 септември 2010 г.

Diamond-fold card + плик/кутийка

Ето първото ми участие в новото предизвикателство на Двете елши - Нестандартно сгъваща се картичка. По-нататък ще правя и по-оригинални, но ето първата:




И тъй като стана доста обемна, реших да и направя плик или по-скоро кутийка, в която да се побере:






Докато правех кутийката, изобщо не се замислих как ще се закопчава... Затова реших, че ще се връзва с панделка, но се оказа, че нямам подходящия цвят, затова ще пусна нова снимка, щом си купя подходяща.

сряда, 1 септември 2010 г.

Есенно е вече

Да, да. Цяло лято нищо не съм писала, но това не значи, че нищо не съм правила - просто исках да намаля до минимум времето пред компютъра, като знам, че после ще ми се налага да съм винаги там, а освен това апаратът ми беше повреден и не можех да си снимам картичките. Правих обаче доста и сега ще покажа някои от тях, за да се отчета за времето, в което отсъствах ;)

Тъй като не мога изведнъж да вляза в крак с актуалните предизвикателства, не съм правила картички за тях, с изключение на първата, тъй като случайно отворих линка с предизвикателството. Тези дни обаче почвам :)

С тази ще участвам в CCEE1034:
I will participate in CCEE1034 with this one:


А тези правих просто защото ми се правеше, не се гордея с повечето, но признавам, че напоследък много обичам да правя квадратни картички и май най ми се получават ;)



Извинявам се за качеството на снимките, засега нямам възможност да ги обработя както трябва.
Сега ще гледам да наваксам това-онова, като разгледам познатите блогове :)